ДСБ - Варна
  • pic1
  • pic2
  • pic3

Чавдар Трифонов: Трябва да се научим да постигаме повече с по-малко пари

интервю за http://www.dnevnik.bg/

със Спас Спасов

снимка: Жасмина Иванова

В четири поредни интервюта „Дневник“ представя основните претенденти за кметското място в изборите за местна власт във Варна. Това са (подредени по азбучен ред) Анелия Клисарова (БСП, Политически клуб „Екогласност“), Данаил Папазов (МК „Живот за Варна „), Иван Портних (ГЕРБ) и Чавдар Трифонов (КП „Реформатори и патриоти – решението за Варна“). Освен на еднаквите въпроси, които бяха зададени на всеки от интервюираните, кандидатите трябваше да отговорят и на няколко индивидуални, свързани с политическата им или професионална биография.

Чавдар Трифонов е роден през 1975 година във Варна. Той е бакалавър по „Маркетинг и мениджмънт“ и магистър по „Стопанско управление“ от Икономическия университет във Варна.

Специализирал е стратегически финанси в Лозана и дялово инвестиране в Лондон. През последните 15 години е работил и управлявал регионалните представителства на някои от най-големите компании в агробизнеса у нас. За кратко преминава през финансовия сектор, като старши консултант във фонд за дялово инвестиране на Балканите, фокусиран отново върху агробизнеса.

След началото на финансовата криза през 2009 г., заедно с други свои партньори Трифонов основава компанията „Хранекспорт БГ“, в която е управляващ партньор и в момента.

В изборите за кмет на Варна Чавдар Трифонов участва като кандидат на Реформаторския блок, подкрепен от коалицията „Реформатори и патриоти – решението за Варна“.


Кои са трите проблема на Варна, които Ви тревожат най-много? 

Без развита икономика и работни места Варна няма бъдеще. Хората, с които се срещам посочват като най-голям проблем недостига на работни места и ниските доходи.

Други често посочвани проблеми са трафикът и паркирането. В тази връзка са и трите ми приоритета за бъдещо управление на града – стимулиране на икономически растеж, разкриване на нови работни места и конкуренция, която да повиши доходите във Варна.

За да се случи това трябва да имаме добре работеща, ефективна, професионална и напълно дигитализирана администрация. Това е единственият начин да я направим прозрачна, проактивна и бърза.

Приоритет за мен е и децентрализацията. Децентрализация, както чрез предоставяне на повече права на районинте кметства, така и стриктен контрол по изпълнението на задълженията им. За тази година със сигурност няма да успеем да се справим, но за 2017 може да имаме първите бюджети на районните кметства, в рамките на които те да могат да работят.

Децентрализацията има и второ измерение, много важно за Варна. Това е финансовата свобода на общините в национален план. Под финансова децентрализация аз нямам предвид, предложеното от финансовия министър, че общините можели да си слагат по 2% допълнително върху подоходното облагане. Имам предвид 2% от събираните в момента подоходно облагане и корпоративен данък да остават в общините. Това ще доведе до конкуренция между градовете, в състезание за провличане на бизнес, на хора, на таланти… Това е естествения начин да подобрим условията за живот и правене на бизнес в градовете.

Ще реформирате ли общинската администрация ако влезете в кабинета на варненския кмет и кои ще са първите ви стъпки?

На първо място в общинската администрация трябва да бъде върнато усещането за професионализъм. Имам предвид назначенията да стават с конкурси, а работата и инициативността да бъдат забелязвани, оценявани и стимулирани. В същото време трябва да е ясно, че няма да се толерира никакво отклоняване от правилата за работа.

Заедно с това веднага трябва да бъде започнат процеса на дигитализация, която вече споменах. Нямам предвид само електронните услуги, а пълна дигитализация на целия процес на работа.

Виждате ли резерви за увеличаване на приходната част в бюджета на Варна и кои са те?

Нека да започнем първо с разходната част, тъй като там са и най-големите резерви в момента. Трябва да правим повече с по-малко. Можем да го постигнем като анализираме всички разходи на общината и видим къде те могат да се подобрят?

Очевидно е, че договорите за поддръжка на инфраструктурата, които изтичат след няколко месеца, няма да бъдат подновени и през едни добре направени обществени поръчки разходите на общината могат рязко да паднат.

А по отношение на приходната част в общинския бюджет – трябва да въпрвим към максимална събираемост като започнем с вътрешните приходи. Трябва да се направи съпоставка, дали например постъпленията от местни данъци и такси в различните райони на града съответства на издадените строителни разрешения. Такъв е например случаят със строителството на територията на район „Приморски“ в посока към „Златни пясъци“.

Много ясен фокус трябва да бъде поставен върху всички възможности за финансиране на управленската ни програма през европейски грантове и безлихвени заеми, с които да правим публичните инвестиции да стимулираме растежа на града.

Тук искам да уточня, че моето разбиране за поемане на финансово задължение е, че то трябва да бъде насочено там, където да носи добавена стойност, за да може да бъде обслужвано. А не просто да бъде изхарчено.

Бъдещата управленска програма на Варна може да бъде финансирана и чрез публично-частни партньорства. Те са станали „мръсна дума“, защото нерядко досега това е било начин да се „хариже“ общинско имущество. Но има и друг начин за работа и веднага мога да дам пример.

Още от догодина във Варна трябва да започне изграждането на обществени паркинги, както в централната част така и в някои от районите. Доколкото зная вече има 12-13 готови проекта. Най-бързият начин за тяхната реализация са именно публично-частните партньорства, но при следните условия: Изграждане на общински терен с частно финансиране, срещу право на ползване в продължение на 15 години на базата на концесионен договор. След това паркингът става общинска собственост. За мен това е публично-частното партньорство и така функционира то в много големи градове по света.

На този принцип в момента се изгражда новото летище в Истанбул.

Как ще задвижите отново блокираната икономика на Варна?

Нашите анализи показват, че индустриите, които могат да доведат до икономически растеж са три – Ай Ти сектора, корабния бизнес и туризмът. Но във Варна и трите много тежко буксуват. В изследването „Карта на растежа“ на „Индъстри уоч“ от август т.г. ясно е посочено, че за последните пет години ИТ, комуникациите и аутсорсинга са основните двигатели за увеличаване на работните места в страната. И ако в София и Пловдив те са нараснали съответно с 16% и 15% за това време, ръстът във Варна е само 3% при средно за страната 8%.

За да постигнем растеж трябва да направим сериозен анализ на публичните инвестиции, така че те да подобрят условията за правене на бизнес. Трябва да оправим инфраструктурата в Южната промишлена зона, да привлечем инвеститори, а общината да им помага. Необходима е активна работа за организиране на форуми, срещи с предприемачи, с браншови организации. И нещо много важно – трябва да бъде създадена местна, варненска агенция за насърчаване на инвестициите. Тя трябва да съдейства в целия инвестиционен процес.

Кой ще е проектът, който ще реализирате, за да остане във Варна като знак за евентуалното ви управление ?

Бих искал в рамките на мандата ми т.нар. „Дупка“ на централния булевард „Княз Борис I“ да се превърне в нещо красиво. Например – вече има обявен конкурс за проектиране на новата градска библиотека. Нека го преосмислим и след като се справим със собствеността на „Дупката“ да видим дали това не е подходящо място за библиотека, за един голям културно-информационен център в историческото сърце на Варна?

А иначе, голямата ми мечта е изграждането на технологичен парк по подобие на този, който се строи в момента в София. Трябва да го направим и във Варна. Зная къде е мястото му, представял съм си го много пъти на брега на Варненското езеро, имам предвид и конкретен терен.

Един такъв парк ще даде възможност за привличане на много средства по европейски проекти – и по плана „Юнкер“ и по „Хоризонт 2020″. Създаването на технологичен парк ще даде възможност за контакт на бизнеса с образователните и научни институции, които имаме във Варна. Изобщо, от тук нататък „пътната картата“ за развитие на града трябва да води към съвместна работа на бизнеса, администрация и образованието.

Ай Ти секторът е бизнес на стартъпите, на идеите. А един технологичен парк ще даде великолепна среда за развитието му. Ако успеем да създадем 5 хил. работни места, на база на средните заплатите, които в момента се получават в този сектор в страната и на база на допълнителния оборот, който тези компании ще направят в рамките на града, можем лесно да пресметнем, че над 200 млн. лв. могат да се влеят директно в пазара на недвижимите имоти, в търговията, в спорта, в културата, в туризма…

Каква оценка поставяте на управлението на досегашния кмет?

Бездействие и неефеткивност. Ясно е, че се работи „на парче“, без ясна визия за посоката, в която трябва да се движи общината.

Начинът, по който във Варна се работеше в началото на мандата 2011 – 2015г. не се промени. През първите две години кмет на града беше Кирил Йорданов – номинира го ГЕРБ. През вторите две години кмет стана Иван Портних – пак от ГЕРБ. Никаква разлика освен малко повече бюджетни средства и проекти, чиито срокове за изпълнение съвпаднаха с края на мандата. Иначе – същата недалновидност, същата непрозрачност, необоснованост на действията… Приоритет станаха , както аз ги наричам, „лустро проектите“. Да, централната част на Варна изглежда по-добре, но не може в приоритетите на един кмет цветята да са по-напред от снабдяването с вода на 500 семейства, които плащат данъци във Варна. Говоря за проблема в кв. „Изгрев“. Необходимата нвестиция за решаването на проблема е около 1 – 1.5 млн., а все още няма разработин дори проект.

Какво представяне ще е успех за вас? 

На 11 ноември да положа клетва като кмет на община Варна.

Кой е прекият ви конкурент?

Статуквото във Варна. То има много лица, включително и в тези избори. Но ако говорим за прекия ми конкурент това е кандидатът на ГЕРБ.

За чии гласове се борите – леви, десни, млади, негласуващи…?

Боря се за всички гласов и се надявам на максимално широка подкрепа. Работя с всички във Варна и се надявам да убедя максимален брой граждани да отидат до урните на 25 октомври. Против това се работи усилено – включително и с тази липса на реална кампания, която всички виждат и коментират. Това е много показателно! Полагат се усилия избирателната активност да е ниска, за да бъде добре реализиран корпоративният и манипулираният вот.

Очаквате купуване на гласове и нелоялна конкуренция ли? От кого?

Чуват се много неща, но едно е да чуваш, друго е да докажеш. Това, което научавам всеки ден е, че на ниво районни кметове подобни процеси вече текат много активно.

Колко общински съветници очаквате да влязат в бъдещия Общински съвет с листата, която водите? 

Вярвам, че коалицията „Реформатори и патриоти – решението за Варна“ ще реализира между 8 и 10 мандата. Така ще сме втора политическа сила в рамките на следващия Общински съвет. Ако успеем да направим това, ще се поздравим с блестящо представяне на ниво съвет. Все пак трябва да сме реалисти и да оценяваме правилно обстановката.

Каква е позицията Ви по бежанския проблем и политиката на България? Как ще реагирате като еветуален бъдещ кмет ако Варна бъде засегната от вълната?

Аз съм привърженик на квотната система и се радвам, че тя беше възприета от целия Европейски съюз. Това във всички случаи е „застраховка“ за България, че страната няма да бъде залята от неконтролирана бежанска вълна .

Що се отнася конкретно до ситуацията във Варна, считам, че в момента не сме достатъчно добре подготвени и трябва много да работим в посоката „какво правим, ако…“. Т.е. трябва да сме на ясно, кои са стъпките, които трябва да се предприемат ако градът се окаже изправен пред подобен проблем с 100 или 2 хил. мигранти. Трябва да е ясно – къде настаняваме тези хора, кой и как работи с установяването на самоличността им, как ги изхранваме, как полагаме медицински грижи за тях… Всичко това трябва да е предварително ясно. А ние не сме готови.

Може ли един град да се управлява като голяма компания? Кои са приликите и къде са разликите?

За един град е важно преди всичко да е удобен, да е комфортен, да предоставя всички необходими услуги на гражданите си. Това е основната разлика от една компания, чиято основна цел трябва да е реализирането на печалба. А иначе, прилики има – и бюджетната дисциплина, и фокуса върху приходите и разходите, начинът на структуриране на администрацията и т.н. Във всички тези сфери могат да се заимстват практики от най-добрите компании в света.

Подкрепя Ви коалиция, в която има и провален политически проект като НДСВ, и националисти с често крайни възгледи като ВМРО – НИЕ, и либерални демократи като членовете на Реформаторския блок. Как ще удовлетворите толкова широк кръг от политически интереси?

Аз съм благодарен на всички формации, които подкрепиха обединението за Варна и успяха да пренебрегнат тесния си политически интерес, за да променим града и да го направим по-добро място за живеене. В този смисъл нямам нито намерение, нито задача, да удовлетворявам някакви тясно партийни интереси на която и да е от отделните формации в обединението.

През 2007г. Общинската администрация апортира 136 дка собствени терени, оценени на 12 млн. лв. в дружеството си с „Химимпорт“ „Спортен комплекс Варна“ за изграждането на нов градски стадион във Варна. Преди месец компанията започна да разпродава активите си, а стадион все още няма. В случай, че станете кмет на Варна как ще решите проблема с неизпълнените задължения на дружеството?

Това, което забелязвам е, че вече са започнали строителни работи и по стадиона се работи. Но в цялата си дейност като кмет ще положа максимални усилия, за да бъдат изпълнени задълженията на дружеството „Спортен комплекс Варна“, в което общината има солиден дял. Варна трябва да има нов и модерен стадион, това е!

Коментирайте начина, по който „Холдинг Варна“ придоби през 2009г. 118 дка крайбрежни терени в града на цена от 50 евро за кв. м. Там трябва да бъде реализиран проекта „Алея Първа“ ? Как ще се отрази той според Вас върху общинската икономика и може ли да бъде заплаха за Морската градина? 

Що се отнася до самата сделка, тя и до този момент е толкова неясна, че е трудно да й бъде дадена оценка.

А иначе – грешка на инвеститора е, че не успя да покаже на варненци проекта си за „Алея Първа“. Ако се предвижда ниско строителство, спортни и детски площадки, зеленина…, аз мисля, че в този район на града има място за такъв проект и никой не би имал нищо против него. И обратно – ако се предвижда високо строителство, което да скрие гледката към морето от Морската градина, ако към тази част на Варна се насочи трафик, ако се предизвика замърсяване – няма място за такъв проект.




Можете да оставите коментар. Pinging is currently not allowed.

Коментирайте