ДСБ - Варна
  • pic1
  • pic2
  • pic3

Проф. Димитър Камбуров пред Vlastta.com

Източник: Властта

Срещаме се с проф. Димитър Камбуров в МБАЛ “Св. Марина” във връзка с новината, че ръководството на МБАЛ “Св. Анна” не е подновила договора му за консултант. Паралелно с това се разбра, че от Терапиятa веднага са поискали присъединяването му към екипа им. Там професорът ще има за задача да разкрие клиника по ортопедия, конкурентна на тази в “Св. Анна”, която за момента е единствената в града.

Проф. Камбуров, вчера се чуха няколко версии за случилото се, които засегнаха името и на шефа на Ортопедичната клиника доц. Дико Бошнаков  Освен от личностен характер има ли политическа нотка в неподновяването на вашия граждански договор?

Проф. Камбуров:
Има, разбира се, и предисловието не е от вчера. Т.е. не е от 1 декекмври, когато аз съм освободен, като консултант в болницата “Св. Анна”.

Трябва предварително да кажа, че аз в тази болница съм работил 42 години. Второ трябва да кажа, че до последния ден, до 29 ноември аз оперирах. Трето, предисловието е свързано със статута и с въпроса трябва ли доц. Бошнаков да оглавява университетската структура. Това е така наречение Учебно-научен сектор, който вече е катедра по ортопедия и травматология. По нашите закони, по решение на академичния съвет всички хабилитирани лица, които навършат 65-годишна възраст, се освобождават от това да ръководят университетски структури. Те могат да останат на работа в университета за още известен период по решение на академичния съвет, но трябва да освободят длъжността ръководители.

След 18 юни, когато доц. Бошнаков навърши 66 години, той бе поканен от университета и му бе казано, че трябва да освободи тази длъжност, която да бъде поета съответно от други. В случая двама доценти, които работят редовно в клиниката. На това реагира политическата сила ГЕРБ и се опитаха да наложат в университета, въпреки че досега не е правено изключение за никого, да наложат отново неговата кандидатура за шеф на катедрата. Разбира се, ръководството не можеше да приеме това нещо, тъй като спрямо всички досега е подходено по този начин, изключения не можеха да се правят. Оттам нататък тръгна цялата тази история като, разбира се, за шеф на катедрата бе назначен доц. Руслан Попстефанов, а Бошнаков бе определен за шеф на борда на директорите в болницата. По този начин политическата сила, която застана зад него искаше да покаже мускули, пренебрегвайки закона за автономия на висшите училища, където намесата на политически партии е абсурдна и недопустима!

Оттам нататък безспорно взаимоотношенията в клиниката бяха напрегнати. Лекарите реагираха на това, искаха среща с главния лекар, искаха отстраняването му, като шеф на клиниката и тя да се поеме от доц Попстефанов. Въпреки това никой не се съобрази с искането и той бе оставен, като член на борда и респективно – шеф на клиниката.

Положението сега е парадоксално. Има шеф на катедрата в клиниката, отделно има и шеф на клиниката.

Трябва да кажа, че в продължение на 8 години, когато аз бях депутат от 39-тото и 40-тото Народно събрание и зам.-председател на комисията по образование и наука, аз работих всяка седмица в клиниката. Тогава всички, включително и Бошнаков, ме посрещаха радушно,оперирах всеки понеделник и вторник. Молеше ме да поемам част от лекцинния курс на студентите по ортопедия и травматология. И всичкото това нещо аз съм го вършил без да получавам нито една стотинка- нито от университета, нито от болницата.

След приключване на моята политическа дейност като депутат, продължаващ да изпълнявам още функцията на председател на ДСБ във Варна, аз получих граждански договор, като консултант за една година, от миналата година от 1 декември досега. Именно него, ръководството, мотивирайки се с икономическата криза, което е недостойно да се споменава, като се имат предвид възнагражденията, които получават консултантите, прекъсна. Аз считах, че моето присъствие в болница “Св. Анна” е престижно за самата болница, защото аз бях единственият със званието професор. Фактът, че съм оперирал до 29 ноември, това значи, че съм си запазил професионалните умения и всичко онова, което се свежда до това какъв трябва да бъде един ръководител.

Аз продължавам да се занимавам с докторанти. Двама колеги. Това са Мартин Бърнев и Гоерги Ганчев, да работя по техните докторантури. Освен това аз работя и във връзка със средствата от 180 хил. лв., които издействах за оборудване на клиниката. Вчера бях на последното заседание на комисията, която утвърди тези пари. Така че, аз съм човек, който неразривно е свързан с темпа, с климата, с атмосферата на клиниката и т.н.

Мога да каже обаче, че моралът е на изключитлено ниско ниво. Това не е морал, това е страмно. И не се изненадвам от сега вървящите процеси в страната против лекари и т.н. Ние дотам стигнахме, че унизихме нашата специалност заради такива действия. Аз съм дълбоко убеден и знам за намесата на варненски депутати от ГЕРБ, които са участвали в това, на най-високо ниво, трябва да ви кажа.

Кажете какво точно се е случило?

Проф. Камбуров:
Няма какво да го казвам. Ако го кажа, това означава да засегна хора, които са ми казали, че това е станало. И то не тук, а в София. Така че въпросът с проф. Камбуров стига основно до моралната страна на ситуацията. Това са всички ученици, които са тук при мен, които веднага са се отзовали, как е възможно професора по този начин. Моето желание е било едно и аз съм го казал. Догодина да посрещна 50-годишния юбилей на Медицинския университет, който аз съм го ръководил 9 години и достойно да се оттегля, а не по този начин. Това е недостойно и за обществеността, и за интелигенцията на Варна.

Завършвам с това, че излизам от тази болница, в която съм работил 42 години, много огорчен. Дори нямаха смелостта да дойдат и да ми кажат, че договорът ми е прекъснат. Нямаха тази смелост да го направят! Навели главите и казват на лекарите, че лекарите да дойдат при мен да ми кажат. Можете ли да си представите докъде стигаме ние, в каква държава живеем?! Да има решение, пък да не можеш да дойдеш да кажеш на този, който е потърпевшия в края на краищата. Ако ви кажа какви възнаграждения се дават на консултантите ще махнете и ще отминете. За да търсим повод, че това било по икономически причини и т.н. и т.н.

Да разбираме ли, че вие директно сте се противопоставили на кандидатурата на доц. Бошнаков и случилото е следствие от тези ваши действия?

Проф. Камбуров:
Абсолютно. Аз съм се противопоставил директно и съм го казал. Тук се спазват правилата и законите. Не може той след 65-годишна възраст да оглавява клиника или сектор или някаква друга структура на университета. Това е взето решение и то е взето за всички без изключение! Ето виждате, така съм бил и като ректор. Как аз ще пренебрегна едно решение, някаква политическа сила ще ме натисне и аз ще си се обърна на 180 градуса и ще кажа, добре, хайде, ще си затворим очите. А тези хора долу в академичния съвет на брой 50 души как ще ме гледат? Ще кажат, значи за едните може, а за другите не може. Моля ви се!

Каква е ситуацията в “Св. Анна”? Много проблеми са казани за тази болница.

Проф. Камбуров:
Болницата, ако не съществуват няколко клиники… Това са клиниката по ортопедия и травматология – каквато тук още няма и една от идеите ми е да помогна и да я направим тук, защото в конкуренцията се решава истината и качеството. Тя е фактически една. Щеш не щеш ти трябва да отидеш там. Второ селекцията на лекарите, която тук ако се развие и такава е нашата идея след създаването на онкоцентъра, за който има отпуснати средства, тя ще бъде на ниво, аз ви гарантирам. Така че, ако не са ортопедията и травматологията, които носят пари, ако не е гинекологията и неврохирургията в Окръжна болница, аз трябва да ви кажа, че от сега се опасявам по какъв начин тя ще съществува. Конкуренцията от тук е много висока и във всички звена, в които се дублира дейност, предимство имат тези тук.

На какво се дължи това? Как си го обяснявате? Само заради това, че “Св. Марина” е 100 % държавна болница, докато “Св. Анна” е смесено дружество?

Проф. Камбуров:
Безспорно, че държавната собственост е от голямо значение. Но въпреки това държавата, която и долу е мажоритарен собственик, необходимо е като че ли да погледне и към тази болница. Защото болницата загива. От друга страна заплащането е много по-високо тук /в Терапията/ отколкото долу/в окръжна/. Това не може да не бъде един, може би най-важният, стимул. И затова именно се създава тази разнопосочност на действията.

Как се отнасяте в този смисъл към идеята на Министерството на здравеопазването за увеличение на капитала му в “Св. Анна”?

Проф. Камбуров:
Аз го възприемам от една страна правилно, за да могат да се наливат повече пари, защото от парите, които има и осигурява Министерството, особено за спешния център, тъй като знаете, че Министерството издържа спешните центрове, центровете по кръвоприливане, психиатрично болните и т.н., които са на директна издръжка от държавата, това ще помогне до известна степен. Но от друга страна, не мога да отрека и участието на варненската община, която досега е наляла в тази болница над 6 млн. лв. Така, че не може от една страна да искаш увеличение на участието без да даваш нищо. А тези, които дават фактически и наливат- ето сега за Ортопедията дават 180 хил.лв., за Неврхирургията дават 200 хил.лв., те да се ингорират. Община Варна има в момента 34% участие в “Св. Анна” и нейната дума трябва да се чува, в това число и в Борда на директорите. Даже трябва да има присъствие от общината в борда, който да няма право на глас, но да участва и да чува какво се дискутира в този борд, ако това е съвременна някаква си структура, каквато е болницата.

А възможно ли е проблемите на “Св. Анна” да са от управленски характер?

Проф. Камбуров:
Във всяка една болница в България има добри ръководители, има и слаби такива. За съжаление в страната все още преобладава политическото начало, което диктува избора на тези директори. Трябва да се заложи при избора на борда на хора, които са ръководили и които умеят да ръководят. Трябва да знаете, че в Ортопедията, този, който оглавява Ортопедията не се е явил на конкурс. А по закон всички университетски структури, клиники, се оглавяват от хора чрез конкурс.

Говорите за доц. Бошнаков?

Проф. Камбуров:
Да, разбира се. Когато последният конкурс се състоя за тази длъжност се явихме двамата, аз и той. И безспорно кой го спочели, аз го спечелих. Оттогава конкурс няма. Той е бил временно заместващ, защото аз влязох в Народното събрание и т.н. и след това от само себе си оглави тази клиника. Т.е. той е назначен на тази длъжност до обявяване и провеждане на конкурс, а конкурс не се прави. Може ли да си предствите? Защото аз съм убеден, че конкурсите ще ги спечелят тези момчета. Какви момчета. На 55 г. е Попстефанов, другият е на 48 г. и ги държим замразени, консервирани да станат на по 60 години, за да може този да си войдиса и да се оттегли. Той е на 67 години, в пенсионна възраст! Той пише във вестника, че аз съм в пенсионна възраст, но ако съпоставим енергията, която имаме, той е далече от тези неща. Аз съм просто изненадан, да ви кажа. Как е възможно такова нещо? Оставете ме мен. Аз ви казах, че до момента на освобождаването ми на 1 декември аз бях единственият професор в тази болница.

Съжалявам, че покрай мен, а аз считам основно, че това е направено заради мен, пострада и доц. Корновски, един отличен хирург, който също беше консултант. Повтарям, един отличен хирург, от който могат да се учат доста хора. Там, в тази болница.

Само двама консултати ли сте били?

Проф. Камбуров:
Двама консултатни бяхме. Казват, че бил и Цеков, но аз не съм сигурен дали той беше последната година въобще. Двама консултанти бяхме в хирургичния блок.

Доц. Бошнаков всъщност от колко време оглавява Ортопедията?

Проф. Камбуров:
Откакто аз влязох в политиката, от 2000 г. Можете ли да си представите? От десет години! Това са уникални данни, които излязат хората ще се смеят на това нещо. Десет години! А седат доцентите, горките, и си чакат реда. Единият с немска гимназия, другият с английска. Как аз няма да съм зад тях? Че аз съм им бил научен ръководител. Запишете го това! Не само на тях, но и на него съм бил научен ръководител и съм го направил доцент 1995 г., когато бях ректор! Възмущението ми е крайно. Това е недостойно, това е една мръсна игра. Аз не мога да ви кажа някои неща. Какъв натиск е оказван на ръководството на университета, за да се запази той като шеф на университетската структура.

В медиите излезе информацията, че директно премиера Бойко Борисов се е намесил.

Проф. Камбуров:
С проф. Камбуров, да се занимава министър-представителя, можете ли да си преставите? За един граждански договор!  Можете ли да си представите? За 400 лв.!

Добре, но как да си го обясним това?

Проф. Камбуров:
Не искам да си обяснявам въобще. Искам само едно да кажа. Това е абсолютен, бих казал очеваден, пример на управленческа немощ, за управленческа импотенция. Ето това е.

Кажете малко за клиниката, която ще отворите тук. Колко легла ще бъдат?

Проф. Камбуров:
Тя трябва да е не повече от 30 легла.

А новата национална здравна карта няма ли да е проблем? Знаем, че тя предвижда намаляване броя на леглата.

Проф. Камбуров:
Не. Това е университетска болница, друга в града няма. А всяка университетска болница трябва да развие всички специалности, които се преподават по медицина. Като се започне с детски болести да речем и се завърши с ортопедия. Това са кожни болести, вътрешни болести, хирургия и т.н. Т.е. всяка специалност, която се преподава в учебния план по медицина трябва да има база, клиника, където да се обучават и възпитават, да се квалифицират лекари и студенти. Няма никакъв проблем.

Д-р Ивайло Митковски беше казал преди известно време, че тези 50 легла в Ортопедията не са достатъчни за нуждите на града. С вашият проект ще се покрият ли те?

Проф. Камбуров:
Сега. Трябва да поспорим по следните въпроси. Първо, когато кажем ортопедия, това е общо понятие. Ортопедията е и травматология, а травматологията касае и спешността. В бъдеще, в Германия е така, аз съм работил там, спешността е отделно от ортопедията. Т.е. порязвания, наранявани и т.н. отиват долу. Всичко онова, което е истинската ортопедия – ендопротезирането, гръбначната хирургия, артроскопията, всичко това отива в ортопедичната клиника. Т.е. това е чистата хирургия, на скелета. А мръсната, която е, тя си отива към травматологията.

Аз съм все пак впечатлен, ако говорим за култура и за някакъв морал и етика от ръководството на тази болница, университетската болница, което не допусна ректора на университета, защото аз ще остана цял живот ректор, това е обръщението в нормалните страни, с най-дългия мандат, веднага се отзоваха и предложиха на своя ректор да дойде тук и да черпят неговия опит, както административен, така и научен, така и лечебен и всякакъв. Това е в края на краищата. Ние не можем да служим на ниски страсти. Аз не искам да говоря за тая личност Бошнаков въобще, той не съществува повече. Това, че проф. Камбуров е застанал зад младите, които трябва да дойдат, те да поемат, защото бъдещето е в тях, а не в един 67-годишен човек, който драпа, за да остане още. Това е недостойно, повярвайте ми. После той е човек, който няма никакъв управленски опит. Той беше временно изпълняващ длъжността след моето влизане в политиката, до провеждането на конкурс, който десет години не се е състоял. А цялата работа тръгна от юни месец, когато трябваше той да бъде освободен. Направиха изключение за него една година, защото нямаше хабилитиран. Попстефанов се хабилитира есента на 2008 г. При нас като навършиш 65 години, ако си доцент, може Академчния съвет да ти удължи с временен договор, не основен, два пъти по една година. Той сега практически юни месец направи последното удължаване. Но понеже ще стане професор след някой и друг ден, той иска да си запази възможността да има още една година удължаване.

Що за личност е доц. Бошнаков?

Проф. Камбуров:
Бошнаков цял живот е бил под сянката на проф. Камбуров. Той е бил навсякъде с мен по конгреси. Португалия, Испания, Франция, Германия, Канада, Финландия, Англия, Австрия и т.н. Навсякъде с мен, като послушно момче. И толкова, нищо повече. Сега обаче е активен в тази новата партия. Гербаджийска ли е каква е там. Да се ангажират те по този начин. Това е срамно, как може!

Наскоро се чу, че в “Св. Анна” няма да се извършват повече плановите операции за поставяне на изкуствени стави заради изчерпване на лимитите…

Проф. Камбуров:
Вижте какво да ви кажа, болните всичко си плащат. Разбрахте ли? Плащат си и остиосинтезата – всички средтва, с които ние съединяваме костите – бинтове, плаки, пирони и т.н. Всичко се плаща от пациента. Така че да се спират плановите операции и то на специалности, които носят толкова доходи на болницата, няма смисъл. Това е една демагогия. Второто нещо, ние като не оперираме, какво ще работят тези хора? Може ли? Вярно, че при ортопедията няма да се чувства това нещо, защото има спешност, а спешността особено лятно време, когато толкова народ има, тя е постоянна. Постоянно се приемат болни. Но при една ортопедична болница, как ще се спрат ставите? Ставите носят такъв доход от касата, че защо ще се ги спира? Да се облекчи касата ли? Защо ще се облекчава касата? В никакъв случай! Другото, което е съществено и което трябва да се знае е именно тази гъвкавост в ръководенето. Ти не можеш да ограничаваш дейността особено на клиники, които ти носят много пари. А то е да ги оставяш с другите под общ знаменател. Няма такова нещо. Те и без това на принципа на солидарност три клиники издържат всичките.

Само парите ли са проблемът на здравната реформа?

Проф. Камбуров:
Здравната реформа не са само парите. Вярно,че парите са недостатъчно, но те не са основният фактор. Основният фактор за мен си остава организацията. Тя се свежда до много неща. На първо място оптимизацията. Може ли в България да има 400 болници? Това е един политически въпрос, който изниква винаги и всички гледат политически да го решат. Т.е. да успокоят в гр. Тервел да речем, че няма да закриват болницата и, че оставят хирургичното отделение, което има по 40 операции на година! На година! И тези операции са циреи, някой и друг апандисит и т.н. Изинявайте!

Второто нещо, което трябва да се реши безспорно е състоянието на спешната помощ. Тя трябва да е до такава степен стикована, до такава степен оборудвана – с апаратура, с линейки, с всичко нали, че тя просто да е ефективна, а не да се превръща в едно транспортно средство да отидат от вкъщи да го вземат и да го закарат до болницата или, ако има болки да му сложат една инжекция. Това не е спешна помощ.

Третото, което е много важно да се реши, това е въпросът за лекарстволечението. То е нерагламентирано, там стават много далавери. Средно годишно около 3 млрд. струват на българина лекарствата. И т.н.

Разделяме се с проф. Камбуров.

Оставам с убеждението, че освен горчевината от случилото се, в него има и много оптимизъм.

Предстои да видим какво ще се случи в МБАЛ”Св.Анна”, след като управлението й вече е в ръцете на д-р Дико Бошнаков, вече професор, притежаващ силния гръб на управляващата партия.




9 коментара по “Проф. Димитър Камбуров пред Vlastta.com”

  1. georgy georgyev казва:

    за проф.камбуров мога да кажа само хубави неща . Той и доц. Бошнаков са ми водели лекции и разликата между двамата е много голяма . По – добрият разбира се проф.Камбуров. Професор Камбуров е блестящ ,а доц. Бошнаков има още да се учи .Морал при професора съществува а при доцент Бошнаков не . Ако говорим какви са кото лекари също има гола разлика.Иразбирасе професор Камбуров е по добър . Нека професор Камбуров да бъде жив и здрав още дълги години и дабъде все така блестящ .

  2. metin ot devnya казва:

    проф.камбуров има zlatni rice tova e dar ot boga.Нека професор Камбуров да бъде жив и здрав още дълги години .

  3. пациент казва:

    Радвам се, че намерих точното място за коментар. Не познавам проф. Камбуров, но от това, което прочетох съм на 100% съгласна с него. като пациент мога да кажа, че нещата там като цяло не вървят. В спешно, а и в отделенията е мръсно, не се спазва елементарна не болнична, а битова хигиена, има сестри начинаеищи и некомпетентни, а за отделението по ортопедия – да не говорим. Санитарките и сестрите в нощната смяна спат до 8 часа сутринта, сестрата, при подписване на документацията за инф. съгласие в кабинета й пуши цигара, навсякъде е мръсно, а няма и тоалетна и баня в стаите. Не дават информация за това, кой е лекуващ лекар при новопостъпили пациенти, какво предстои и кога като лечение, по-скоро захвърлят пациент на едно мръсно легло и да чака с дни, ако изобщо някога нещо се предприеме. ,професор, Бошнаков, след като се възмутих, че не се прави нищо за лечението на пациент, приет по спешност, се изрази, че като му останело време, щял да види пациентката. Мисля, че при постъпване в отоделение си има стндарти – информира се кой е лекуващ лекар, какво е състоянието на пациент и какво лечение и кога се провежда. Не може на пациент с висока температура и септична рана, да не се предприеме нищо 3 дни. То и ние си тръгнахме от отделението още на първия ден. В нормалните отделения, санитарките чистят поне по два пъти на ден, слагат торби на кошчетата… Да не говорим за лекарите и сестрите. ,Професора, се бил ,карал, на лекаря, че приел пациент с определена диагноза. Те там явно нямат професионално, а лично мнение и оценка. И как може да задължават спешна помощ да води пациенти в Св. Анна, ако има възможност да отиде и в Св. Марина. Това ,правило, официално ли е , или негласно споразумение между спешна помощ и болницата. Разликата между медицинскот обслужване между Св. Анна и Св. Марина, е на светлинни години, разбира се в полза на БОЛНИЦАТА, НА КРАЯ НА ГРАДА. Да са живи и здрави всички Лекари, сестри и друг персонал от Св. Марина. С всеки път се убеждавам все повече и повече в професионализма и човещината им. Това е.

    • milko казва:

      напълно съм съгласен,с вас самата истина ее че там никой не го интересува,захвърлят те на леглото и никой н ти казва кой лекуващ лекар,какво ти предстои,анархия пълна,Бог да пази болните от това отделение-ТРАВМАТОЛОГИЯ в болница СВ.АНА.или наречената окръжна болница

    • Анонимен казва:

      За съжаление и мой близък човек препати там…

  4. Анонимен казва:

    А, морален е, морален е професорът. чист като сълза на дете.

  5. Георгиев казва:

    Бягайте по-далеч от ортопедията на окръжна болница.Това са зарзаватчии а не доктори.Гледат само да ви вземат парите.Ял съм попарата и на Дичо Бошнаков и впоследствие мой близък роднина и на Попстефанов.Бошнаков шест месеца не лъга че пръста ми е наред.Тогава той приемаше в някаква частна клиника.Мислех че като си плащам отношението ще е по-друго.А той ми правеше превръзки въпреки че съм имал остиемиолит.Случая е фрапиращ.Рентгенолога ме предупреждаваше че с пръста ми нещата не отиват на добре,Бошнаков ми казваше че всичко е наред.Накрая не издържах и отидох при моя шеф който е много влиятелен човек във Варна.Обади се на някакъв негов голям приятел по телефона и ми вика отиваш в окръжна при еди кой си,не му помня името,със снимките и епикризата.Прие ме без ред.Епикризата даже не я гледа

  6. Георгиев казва:

    Като видя снимките се уплаши.Абе момче ти си отдавна за ампутация,може и ръката ти да замине.
    Ами добре викам,ампутация,ампутация.Ще струва 300 долара.Сега ще се свържа със човека който ще ти я направи,суперспец е.И набира някой си.И му обяснява.А отсреща моля ти се Дичо Бошнаков и го чувам по телефона да говори „абе това момче защо не се обади кой е,че е на наши хора човек бе“Та такива ми ти работи.Теглих им една и намерих връзки за друго място,не го споменавам,да не си помислите че е реклама.Хирурга директно ми каза:това са тънки кости и рентгена може да лъже за степента на ампутация.Като го отворя ще се види.И го оперира човека.Сега пръста ми е цял,няма някакво мускулче горе на крайната фаланга,но мога и на китара да свиря.

  7. Георгиев казва:

    Това горе става в далечната 1996.
    За втория случай който се развива в наши дни вече при Попстефанов,не по-малко интересен и не по малко изродски от първия.Мой много близък си чупи шийката на таза.И решава Попстефанов да го фиксират с винтове.Ей така за изгъзица колкото да му вземат парите.А човека е на 85 години.Това е все едно да прихванеш с винтове две рехави дъски които обаче ще работят и на натоварване.
    Що да не му вземат парите я!Къде ще ходи,той е на легло,не ние.И въпреки че знаят че възстановяването трае 6 месеца на патерици.Представяте ли си за какво издевателство става на въпрос.Това е 85 годишен човек.Три винта по 500 лева от които двата излизат още на самата операция.Но нашите хора са упорити и ги оставят вътре.Аааа ще се калцират те,няма къде да отидат.Като се прибрах в България и като разбрах какво е станало направо ми причерня.Добре се експеримент експеримент,майната им на парите,но като виждаш че операцията е провал защо не му сложиш нормална изкуствена става.На първия контролен преглед след месец му казват че всичко е сполучливо и зараства нормално.Естествено отиваме на друг специалист който казва че е директно за втора операция и че двата винта не са се хванали.И да не се протака да не станат усложнения.Сега след година всичко е нормално,ходи си жената.Доста е жизнена за своите 86.Та такива ми ти работи в родната медицина.
    Такива само боя ги оправя така че докторите от време на време трябва да се бият иначе оправия няма.Такъв го хвани и пребий или плати на някого да го поначупи,иначе оправия няма.Говоря само за изроди като тия.Далеч съм от мисълта за другите специалисти от окръжна,но ръководството на ортопедията са абсолютни боклуци

Коментирайте пациент